diesto (Данаил Антонов)
1014 588
4.05.2017 г., 1:22 ч.

Проклятие 

  Поезия » Любовна
591 2 10

Проклятие.

 

Когато ще ме няма и ме търсиш,
поискаш да се видим, ей така,
да звъннеш, за кафе, набързо,
веднага ще ти вдигна. Ще мълча...

 

Ще искам да говорим с часове,
но няма! Ще се стискам, да боли!
И някога пред теб – на коленé,
сега не моля, даже да простиш..

 

Понякога при теб ще се завръщам,
към твоята любов, да не забравям,
как силно съм обичал и прегръщал,
и как на пепел, станах от жарава..

 

Накрая ме заплювай, ако щеш!
Обичам те, но трябва да те мразя!
Така съм те проклел, да не умреш,
но всеки ден да плачеш, че ме няма!..

 

Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
02.05.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, повярвай ми, и аз знам колко трудно се прощава, когато много силно си обичал и много си бил наранен, но разбрах и колко олеква на душата, когато успее да прости. За поета е още по-важно, за да може поезията му да помогне и на другите да се научат да прощават.Ти си много талантлив, желая ти успех!
  • Прощава се с времето! Нима е лесно, когато толкова силно обичаш, да имаш умения да губиш! Ако умееш да губиш, не умееш да обичаш! Това са стихии от чувства, а не шампионската лига! Порив, емоция, усещания... Няма стратегии, иначе не би било любов! Лично разбиране! Благодаря на всички Ви за мненията!
  • Стихът безспорно е много емоционален, заразително въздействие. Усетих го и ме грабна.
  • И аз мисля че трябва да прощаваме защото всеки от нас също е спирал да обичай някой... не навреме според другия. Но пък като го напише човек, това е нещо като терапия.. А като мине време се чудим защо ли сме го/ я обичали толкова😏
  • Доста гняв има събран тук. Като стане така, е абсурдно да се говори за любов, а по скоро за неумението на човек да губи.
  • Запечата ми се в съзнанието скоро един цитат от невероятен филм.И гласеше така:"Мога да те намразя повече,но няма да те заобичам по-малко!" Нещо такова усетих и тук!Хареса ми стихът ти!Макар всеки да обича по различен начин,и в любовта има мъничко егоизъм..Наложащо е.И неизбежно.
  • Хубав стих.Харесах.Когато боли,боли.Никаква прошка, Дани!
  • Силно! Добре написано! Поздравления, Дани!
  • Когато обичам толкова силно, нямам милост.. След болката, съм черен... с времето вероятно ще напиша стих за това, че съм простил, но.... във времето.. Благодаря за харесването, Албена!
  • Харесах стихотворението, но мисля, че човек не бива да проклина(колкото и много да е наранен), а да прощава...
Предложения
: ??:??