4.05.2017 г., 1:22

Проклятие

776 2 10

Проклятие.

 

Когато ще ме няма и ме търсиш,
поискаш да се видим, ей така,
да звъннеш, за кафе, набързо,
веднага ще ти вдигна. Ще мълча...

 

Ще искам да говорим с часове,
но няма! Ще се стискам, да боли!
И някога пред теб – на коленé,
сега не моля, даже да простиш..

 

Понякога при теб ще се завръщам,
към твоята любов, да не забравям,
как силно съм обичал и прегръщал,
и как на пепел, станах от жарава..

 

Накрая ме заплювай, ако щеш!
Обичам те, но трябва да те мразя!
Така съм те проклел, да не умреш,
но всеки ден да плачеш, че ме няма!..

 

Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
02.05.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, повярвай ми, и аз знам колко трудно се прощава, когато много силно си обичал и много си бил наранен, но разбрах и колко олеква на душата, когато успее да прости. За поета е още по-важно, за да може поезията му да помогне и на другите да се научат да прощават.Ти си много талантлив, желая ти успех!
  • Прощава се с времето! Нима е лесно, когато толкова силно обичаш, да имаш умения да губиш! Ако умееш да губиш, не умееш да обичаш! Това са стихии от чувства, а не шампионската лига! Порив, емоция, усещания... Няма стратегии, иначе не би било любов! Лично разбиране! Благодаря на всички Ви за мненията!
  • Стихът безспорно е много емоционален, заразително въздействие. Усетих го и ме грабна.
  • И аз мисля че трябва да прощаваме защото всеки от нас също е спирал да обичай някой... не навреме според другия. Но пък като го напише човек, това е нещо като терапия.. А като мине време се чудим защо ли сме го/ я обичали толкова😏
  • Доста гняв има събран тук. Като стане така, е абсурдно да се говори за любов, а по скоро за неумението на човек да губи.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...