27 апр. 2011 г., 09:55

Проклятие-спасение!

622 0 0

Искам ума си от теб да пречистя.
Вече не искам за нищо да мисля.
Сякаш в мъглата се лутам проклета,
стъпвайки боса през минни полета.

Страх ме прояжда, стъпвам на криво.
Нямах ли право на нещо красиво?
Много ли, Господи, исках да имам,
исках да давам, не толкоз да взимам.

Исках любов и прекрасни моменти,
исках внимание, флирт, комплименти.
Исках да светя, а не да мъждукам,
исках да бъда плам, огън и жупел.

        *    *    *

Какво ли аз исках, какво ли ти даде,
в паничката малка милостиня подаде.
Сърцето почерни ми, а душата погуби,
отново в немилост е този, що люби...

Отново в прахта на мъжете се влача,
наивно си мислех, че аз съм палача.
Пак глупаво дадох сърцето, душата,
сега лижа рани и плащам цената.

Главата си бия в стена безнадеждна,
а казват, доброто във рая отвежда.
А може би даде ми ти избавление,
без душа няма болка, това е спасение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Феникс Феникс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...