27.04.2011 г., 9:55

Проклятие-спасение!

624 0 0

Искам ума си от теб да пречистя.
Вече не искам за нищо да мисля.
Сякаш в мъглата се лутам проклета,
стъпвайки боса през минни полета.

Страх ме прояжда, стъпвам на криво.
Нямах ли право на нещо красиво?
Много ли, Господи, исках да имам,
исках да давам, не толкоз да взимам.

Исках любов и прекрасни моменти,
исках внимание, флирт, комплименти.
Исках да светя, а не да мъждукам,
исках да бъда плам, огън и жупел.

        *    *    *

Какво ли аз исках, какво ли ти даде,
в паничката малка милостиня подаде.
Сърцето почерни ми, а душата погуби,
отново в немилост е този, що люби...

Отново в прахта на мъжете се влача,
наивно си мислех, че аз съм палача.
Пак глупаво дадох сърцето, душата,
сега лижа рани и плащам цената.

Главата си бия в стена безнадеждна,
а казват, доброто във рая отвежда.
А може би даде ми ти избавление,
без душа няма болка, това е спасение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Феникс Феникс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...