Едно време, всред купон,
срещнали се двама млади.
Любов, разговор, хормон...
Стигнали до серенади.

Минало се ден, неделя, 
А романа продължили
Искали да се оженят 
Вече те със всички сили.

Но родата не рачила 
младите да събере.
А вложила свойта сила
Устрема им да възпре.

За пари дошла е тука! 
Съска на момчето майка. 
Не ще е това на слука..
Другата през ден се вайка.

Ала млади и зелени, 
Двамата решили вече
И ушили си премени
Тъй че сватбата потече. 

А родата презеляла 
Нямала друга идея 
Да припява за раздяла
Но да участва в нея.

На гощавката след края
Двете майки озлобени 
Спуснали се да дълбаят 
Как съдбата до изменят.

А така свекърва, тъща
Двете, в злобата си съща,
Хукнали да ги разделят 
Както за добре намерят.

Всяка в свойта идиотия 
Хукнала по знахари
За да прави тя магия 
Та съдбата да превари.

Прокоба. От труп вода,
Смъртната магия веднага 
Пуснали на свобода. 
Край на таз' любовна сага.

После минало се време.
Двете майки забравили,
Че магията не дреме, 
А събира лоши сили.

Две деца се народили, 
А родите уж разбрали 
Че децата са решили
И не става със скандали.

А магията копае 
под невинните души, 
Злобата им сън не знае 
И живота тя троши.

Минало се още време 
И магията проклета 
Спряла в пъклото да дреме 
И започнала да шета.

Първо всичко се рушало 
Тук котлон, а там кола.
А на тях им прилошало
И тя станала една...

Болници, проблеми, прием,
Ред оскубани коси
Ах защо ни бе да рием
дето Господа върви? 

Разказът ни свършва тука 
И е със отворен край.
От историята поука
Исках да покажа май.

Че когато зло копаеш, 
Удря дето то си знае
И ще има да се каеш, 
Ама то за туй нехае.