Прокуден стих
Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт,
моят стих...
Беше грешка,
плод на чужда любов,
незаченат от мен.
И прогоних го грубо.
Вместо с тих благослов,
с "ти си чужд" унизен
той си тръгна, изгубен
в тази лепкава, давеща кал
и асфалт разтопен.
И дори не погледнах
този стих непокорен и бял,
пренебрегнат брутално от мен,
как изчезна самотен и бледен.
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт,
моят стих...
Беше грешка,
плод на чужда любов,
незаченат от мен.
И прогоних го грубо.
Вместо с тих благослов,
с "ти си чужд" унизен
той си тръгна, изгубен
в тази лепкава, давеща кал
и асфалт разтопен.
И дори не погледнах
този стих непокорен и бял,
пренебрегнат брутално от мен,
как изчезна самотен и бледен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
