Весан (Ангел Веселинов)
529 763
8 мая 2008 г., 11:30

Прокуден стих 

  Поэзия » Другая
535 0 6
Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт,
моят стих...
Беше грешка,
плод на чужда любов,
незаченат от мен.
И прогоних го грубо.
Вместо с тих благослов,
с "ти си чужд" унизен
той си тръгна, изгубен
в тази лепкава, давеща кал
и асфалт разтопен.
И дори не погледнах
този стих непокорен и бял,
пренебрегнат брутално от мен,
как изчезна самотен и бледен.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??