Прокуден стих

May 8, 2008, 11:30 AM

Poetry » Other

586 0 6

Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт,
моят стих...
Беше грешка,
плод на чужда любов,
незаченат от мен.
И прогоних го грубо.
Вместо с тих благослов,
с "ти си чужд" унизен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прокуден стих

Want to read more?

Random works