Весан (Ангел Веселинов)
530 763
May 8, 2008, 11:30 AM

Прокуден стих 

  Poetry » Other
481 0 6
Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт,
моят стих...
Беше грешка,
плод на чужда любов,
незаченат от мен.
И прогоних го грубо.
Вместо с тих благослов,
с "ти си чужд" унизен
той си тръгна, изгубен
в тази лепкава, давеща кал
и асфалт разтопен.
И дори не погледнах
този стих непокорен и бял,
пренебрегнат брутално от мен,
как изчезна самотен и бледен.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??