Прокудена пролет

Недостоен съдник е съдбата - тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.

По Великден тъжно и мандалото захлопа,
мислите ни блъскат се в стените на окопа,
чудим се на времето - фатална изнемога,
питаме сърцата си с прокълната тревога.

За Гергьовден всичко вече сме разбрали,
борим се отдавна със чужди идеали,
пролетта ни е пресъхнала и моли
капка дъжд в сълза да се разтвори,
с жадни устни тя да я погълне
и на своята земя отново да покълне...