7 авг. 2011 г., 23:00

Прокълнат

Поэзия » Любовная

1K 0 1

Прокълнат

За кой ли път ще седна аз
на гроба ти да плача...
Да те моля да се върнеш пак при мен.
Кога ли ще ме чуеш вече...
И за кого да искам прошката,
щом няма да си я дадем?
А помниш ли историята ни сладка...
Спомни си онзи сивкав ден,
в който себе си отрече
и сложи маската, с погледа студен.
Всичките ми спомени са тъй далече,
а теб те няма (камата кървава
между гърдите ти вече не тупти)...
Остана само гроба ти,
опостял и мрачен, с надписа "Обречен",
и твойта сянка -
до края на живота ми да ме следи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...