prividenie95 (Привидение Иванова) prividenie95 (Привидение Иванова)
40
Aug 7, 2011, 11:00 PM

Прокълнат

  Poetry » Love
1K 0 1

                                                         Прокълнат

За кой ли път ще седна аз
на гроба ти да плача...
Да те моля да се върнеш пак при мен.
Кога ли ще ме чуеш вече...
И за кого да искам прошката,
щом няма да си я дадем?
А помниш ли историята ни сладка...
Спомни си онзи сивкав ден,
в който себе си отрече
и сложи маската, с погледа студен.
Всичките ми спомени са тъй далече,
а теб те няма (камата кървава
между гърдите ти вече не тупти)...
Остана само гроба ти,
опостял и мрачен, с надписа "Обречен",
и твойта сянка -
до края на живота ми да ме следи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0