Прокълната любов
Тлях години наред все по теб
и в мислите ми беше непрестанно.
Мечтаех да сме заедно навред,
а сърцето ми обичаше те всеотдайно.
Защо съдбата коварна от мен те отне
и обрече на друга да се вричаш?
Коя врачка злобно ме прокле –
аз теб, а ти нея да обичаш?
Поредната година си отмина,
поредната година, в която ти не бе със мен.
Отивай си и повече недей мъчи ме –
аз вярвам, любовта ще срещна някой ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
хубаво и тъжно...но с надежда.