tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
16 янв. 2008 г., 09:33

Прокълната любов 

  Поэзия
816 0 8

Тлях години наред все по теб

и в мислите ми беше непрестанно.

Мечтаех да сме заедно навред,

а сърцето ми обичаше те всеотдайно.

 

Защо съдбата коварна от мен те отне

и обрече на друга да се вричаш?

Коя врачка злобно ме прокле –

аз теб, а ти нея да обичаш?

 

Поредната година си отмина,

поредната година, в която ти не бе със мен.

Отивай си и повече недей мъчи ме –

аз вярвам, любовта ще срещна някой ден!

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • дано я срещнеш,дано...много подобни емоции съм изляла и аз в стиховете си,но моята любов си остана един единствен мъж.Поздрав!
  • хубаво и тъжно...но с надежда.
  • Ще я срешнеш несъмнено,вярвай в нея и тя ще те намери!Поздрави
  • Страхтно е!Въпреки цялата тъга е пълно с надежда!Поздравления!
  • Благодаря ти, Маги, от твоите уста в Божиите уши
    Благодаря, Люсинка, много точна мисъл и на място казана
    Радвам се, че ти е харесал стихът ми Юли
  • хареса ми...много
  • Мила Марина, ще ти цитирам нещо, с което съм съпричастна лично, много ми харесва:
    "Всеки спомен ми напомня за изгубеното, вместо да ми го върне." Поздрав и прегръдка за хубавия стих!!!
  • ...ще я срещнеш, Марина,
    ...истинската любов...една е тя.
    с много обич за теб.
Предложения
: ??:??