16 янв. 2008 г., 09:33

Прокълната любов

1.1K 0 8

Тлях години наред все по теб

и в мислите ми беше непрестанно.

Мечтаех да сме заедно навред,

а сърцето ми обичаше те всеотдайно.

 

Защо съдбата коварна от мен те отне

и обрече на друга да се вричаш?

Коя врачка злобно ме прокле –

аз теб, а ти нея да обичаш?

 

Поредната година си отмина,

поредната година, в която ти не бе със мен.

Отивай си и повече недей мъчи ме –

аз вярвам, любовта ще срещна някой ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дано я срещнеш,дано...много подобни емоции съм изляла и аз в стиховете си,но моята любов си остана един единствен мъж.Поздрав!
  • хубаво и тъжно...но с надежда.
  • Ще я срешнеш несъмнено,вярвай в нея и тя ще те намери!Поздрави
  • Страхтно е!Въпреки цялата тъга е пълно с надежда!Поздравления!
  • Благодаря ти, Маги, от твоите уста в Божиите уши
    Благодаря, Люсинка, много точна мисъл и на място казана
    Радвам се, че ти е харесал стихът ми Юли

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...