Jan 16, 2008, 9:33 AM

Прокълната любов

  Poetry
1.1K 0 8

Тлях години наред все по теб

и в мислите ми беше непрестанно.

Мечтаех да сме заедно навред,

а сърцето ми обичаше те всеотдайно.

 

Защо съдбата коварна от мен те отне

и обрече на друга да се вричаш?

Коя врачка злобно ме прокле –

аз теб, а ти нея да обичаш?

 

Поредната година си отмина,

поредната година, в която ти не бе със мен.

Отивай си и повече недей мъчи ме –

аз вярвам, любовта ще срещна някой ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • дано я срещнеш,дано...много подобни емоции съм изляла и аз в стиховете си,но моята любов си остана един единствен мъж.Поздрав!
  • хубаво и тъжно...но с надежда.
  • Ще я срешнеш несъмнено,вярвай в нея и тя ще те намери!Поздрави
  • Страхтно е!Въпреки цялата тъга е пълно с надежда!Поздравления!
  • Благодаря ти, Маги, от твоите уста в Божиите уши
    Благодаря, Люсинка, много точна мисъл и на място казана
    Радвам се, че ти е харесал стихът ми Юли

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...