Тлях години наред все по теб
и в мислите ми беше непрестанно.
Мечтаех да сме заедно навред,
а сърцето ми обичаше те всеотдайно.
Защо съдбата коварна от мен те отне
и обрече на друга да се вричаш?
Коя врачка злобно ме прокле –
аз теб, а ти нея да обичаш?
Поредната година си отмина,
поредната година, в която ти не бе със мен.
Отивай си и повече недей мъчи ме –
аз вярвам, любовта ще срещна някой ден!
© Марина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
