Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен...
Случайността, която благославя
невидима в уречения час
държи в обятията си и двама ни -
внезапен път отрежда тя за нас!
...И ти - напрегната, ти - тетива на лък
в ръцете ми,
изстрелваща самотната стрела -
за пулса тих, за паузите на сърцето
ЕДИНСТВЕНА РЕАЛНОСТ ВЪВ СВЕТА!
© Младен Мисана Все права защищены