25 янв. 2015 г., 15:16

Прокълната любов

2.1K 1 21



Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен...
Случайността, която благославя
невидима в уречения час
държи в обятията си и двама ни -
внезапен път отрежда тя за нас!
...И ти - напрегната, ти - тетива на лък
в ръцете ми,
изстрелваща самотната стрела -

за пулса тих, за паузите на сърцето

ЕДИНСТВЕНА РЕАЛНОСТ ВЪВ СВЕТА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да Младен единствена е реалността на времето тя се променя малко по малко.Браво. Чудесен изказ и в тази творба.Казано много нежно.за реалността на времето, на любовта, на чувствата които носиш в душата си.
  • 1. Благодаря ти, Ваня! Трогнат съм от хубавите думи.
    Проблемът е, че жените, които са били с мен, в известен смисъл,
    не могат вече да ме напуснат, а свободното време е постоянна и не особено голяма величина.

    2. Мерси, Райна! Трогнат съм от вниманието.
  • Благодаря, Елена! Много ме трогна.

    Усмихната и късметлийска седмица, ти желая!
  • Благодаря ти за хубавата стихотворение - прокълната любов !
  • 1. Ценна забележка, Исмаиле. Мерси за нея. Понякога една любов е прокълната, защото не идва навреме и изглежда невъзможна. Но личният ми опит ме е убедил, че истинската Любов е винаги Невъзможната. "Земята не е отечество за истинската Любов - Тя броди непозната между хората!" /blackjack12/.

    Благодаря ти за вниманието и хубава седмица!

    2. Мерси за вниманието ти, Василе!

    Желая ти здраве и нови творчески инвенции!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...