25.01.2015 г., 15:16

Прокълната любов

2.1K 1 21



Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен...
Случайността, която благославя
невидима в уречения час
държи в обятията си и двама ни -
внезапен път отрежда тя за нас!
...И ти - напрегната, ти - тетива на лък
в ръцете ми,
изстрелваща самотната стрела -

за пулса тих, за паузите на сърцето

ЕДИНСТВЕНА РЕАЛНОСТ ВЪВ СВЕТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да Младен единствена е реалността на времето тя се променя малко по малко.Браво. Чудесен изказ и в тази творба.Казано много нежно.за реалността на времето, на любовта, на чувствата които носиш в душата си.
  • 1. Благодаря ти, Ваня! Трогнат съм от хубавите думи.
    Проблемът е, че жените, които са били с мен, в известен смисъл,
    не могат вече да ме напуснат, а свободното време е постоянна и не особено голяма величина.

    2. Мерси, Райна! Трогнат съм от вниманието.
  • Благодаря, Елена! Много ме трогна.

    Усмихната и късметлийска седмица, ти желая!
  • Благодаря ти за хубавата стихотворение - прокълната любов !
  • 1. Ценна забележка, Исмаиле. Мерси за нея. Понякога една любов е прокълната, защото не идва навреме и изглежда невъзможна. Но личният ми опит ме е убедил, че истинската Любов е винаги Невъзможната. "Земята не е отечество за истинската Любов - Тя броди непозната между хората!" /blackjack12/.

    Благодаря ти за вниманието и хубава седмица!

    2. Мерси за вниманието ти, Василе!

    Желая ти здраве и нови творчески инвенции!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...