Пролет
Усетих мириса на прясно окосената трева.
В градината са цъфнали лалета.
И двама млади се прегръщат и целуват в утринта.
Каква идилия без думи!
На Витоша снегът все още се белее.
Дърветата са пролетно учудени.
Как цветовете тъй се появиха,
от пъпките принудено обрулени?
И самотата вече се разсейва.
За благодат сърцето се приготвя.
Една тъй нова, пролетна надежда,
отново е разцъфнала в душитe ни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
