Усетих мириса на прясно окосената трева.
В градината са цъфнали лалета.
И двама млади се прегръщат и целуват в утринта.
Каква идилия без думи!
На Витоша снегът все още се белее.
Дърветата са пролетно учудени.
Как цветовете тъй се появиха,
от пъпките принудено обрулени?
И самотата вече се разсейва.
За благодат сърцето се приготвя.
Една тъй нова, пролетна надежда,
отново е разцъфнала в душитe ни!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
