РосенНиколов (Росен Николов)
2 32

30 мар. 2019 г., 11:15

Пролет

Поэзия » Пейзажная

1.2K 2 2

Пролет е! Чу ли?

Пролет е вече!

Вятърът който дърветата брули

и зимата - са далече.

-Пролет е! - бадемът възкликна

и цъфна от щастие на мига.

Така някак си себе си свикнал

да цъфти щом си отиде снега.

Вишната нежна и срамежлива свенливо цветовете показа.

Може би тя беше щастлива.

Борът това забеляза.

Автор Росен Николов © всички права

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬