РосенНиколов (Росен Николов)
2 32

30.03.2019 г., 11:15

Пролет

Поезия » Пейзажна

1.2K 2 2

Пролет е! Чу ли?

Пролет е вече!

Вятърът който дърветата брули

и зимата - са далече.

-Пролет е! - бадемът възкликна

и цъфна от щастие на мига.

Така някак си себе си свикнал

да цъфти щом си отиде снега.

Вишната нежна и срамежлива свенливо цветовете показа.

Може би тя беше щастлива.

Борът това забеляза.

Автор Росен Николов © всички права

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0