Мека пролет, тиха, 
с ароматът на любов,
ей го птиченце полита,
слуша вътрешният зов!

Далечен гръм и тътен на промяна,
облаци се сбират на кълбо,
на хоризонта буря се задава,
но сигурно е за добро!

А в храстът розов котараци мъркат,
тиха песен на любов,
врабчетата над тях подхвъркват,
слушат вътрешният зов...

Сълзи небето, плаче,
облаците му тежат,
но не може друго яче,
за да има слънце трябва да валят!

Двама млади пред цветята се целуват,
гледат ги като за първи път,
във фантазиите си лудуват,
зове ги младата им плът!

А облаците обещават светлина,
но после, не сега!
Бурята като отмине
ще дойде ред на любовта!