Mar 19, 2024, 10:06 AM

Пролет

873 3 0

 

Мека пролет, тиха, 
с ароматът на любов,
ей го птиченце полита,
слуша вътрешният зов!

 

Далечен гръм и тътен на промяна,
облаци се сбират на кълбо,
на хоризонта буря се задава,
но сигурно е за добро!

 

А в храстът розов котараци мъркат,
тиха песен на любов,
врабчетата над тях подхвъркват,
слушат вътрешният зов...

 

Сълзи небето, плаче,
облаците му тежат,
но не може друго яче,
за да има слънце трябва да валят!

 

Двама млади пред цветята се целуват,
гледат ги като за първи път,
във фантазиите си лудуват,
зове ги младата им плът!

 

А облаците обещават светлина,
но после, не сега!
Бурята като отмине
ще дойде ред на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...