17 мар. 2012 г., 14:53

Пролет в есента

1.1K 0 3

Кой се страхува от обичане?

Та божи дар е любовта! 

Нали разбра - обречен си

да бъдеш пролет в есента.

 

Не се плаши, обичай ме,

че срещата ни закъсня.

Дано последното обичане

да бъде пролет в есента.

 

Ти запомни - обичам те 

със болката, със радостта.

И прочети в очите ми - 

за мен си пролет в есента.

 

И двама с тебе се обричаме 

до сетен дъх на любовта

да скътаме докрай годините

за наша пролет в есента. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • Благодаря Ви много за хубавите думи. И аз Ви желая успех!
  • При всичките си несъвършенства - чудесен стих, свеж и искрен. Една подкупваща чистота излъчва и наративът, и рефренно звучащото внушение. Едно заслужено поздравление за дълбочината, за драматизма, за емоцията... Желая нови успехи!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....