Кой се страхува от обичане?
Та божи дар е любовта!
Нали разбра - обречен си
да бъдеш пролет в есента.
Не се плаши, обичай ме,
че срещата ни закъсня.
Дано последното обичане
да бъде пролет в есента.
Ти запомни - обичам те
със болката, със радостта.
И прочети в очите ми -
за мен си пролет в есента.
И двама с тебе се обричаме
до сетен дъх на любовта
да скътаме докрай годините
за наша пролет в есента.
© Роза Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
