Кой се страхува от обичане?
Та божи дар е любовта!
Нали разбра - обречен си
да бъдеш пролет в есента.
Не се плаши, обичай ме,
че срещата ни закъсня.
Дано последното обичане
да бъде пролет в есента.
Ти запомни - обичам те
със болката, със радостта.
И прочети в очите ми -
за мен си пролет в есента.
И двама с тебе се обричаме
до сетен дъх на любовта
да скътаме докрай годините
за наша пролет в есента.
© Роза Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
