13 мая 2016 г., 23:18

Пролетен дъжд

647 0 0

Думи, думи.

Като пролетен дъжд

обливат моята душа.

Всяка капка, която ме докосва,

докосва ме с радост или тъга.

Благодаря, е капката

която моето сърце харесва.

Когато ме докосне,

усмивка грейва на моето лице.

Усмивка изпратена от едно сърце,

докоснато с любовта.

А тя не е споделена.

Пет капчици.

Когато ме докоснат,

сърцето страда.

Страда, но и се надява някой ден

с пролетния дъжд, две капчици

да го докоснат.

Две капчици пропити с любов.

Намерих те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...