13.05.2016 г., 23:18

Пролетен дъжд

644 0 0

Думи, думи.

Като пролетен дъжд

обливат моята душа.

Всяка капка, която ме докосва,

докосва ме с радост или тъга.

Благодаря, е капката

която моето сърце харесва.

Когато ме докосне,

усмивка грейва на моето лице.

Усмивка изпратена от едно сърце,

докоснато с любовта.

А тя не е споделена.

Пет капчици.

Когато ме докоснат,

сърцето страда.

Страда, но и се надява някой ден

с пролетния дъжд, две капчици

да го докоснат.

Две капчици пропити с любов.

Намерих те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...