May 13, 2016, 11:18 PM

Пролетен дъжд

  Poetry » Love
642 0 0

Думи, думи.

Като пролетен дъжд

обливат моята душа.

Всяка капка, която ме докосва,

докосва ме с радост или тъга.

Благодаря, е капката

която моето сърце харесва.

Когато ме докосне,

усмивка грейва на моето лице.

Усмивка изпратена от едно сърце,

докоснато с любовта.

А тя не е споделена.

Пет капчици.

Когато ме докоснат,

сърцето страда.

Страда, но и се надява някой ден

с пролетния дъжд, две капчици

да го докоснат.

Две капчици пропити с любов.

Намерих те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...