Пролетен лъч
Ела, мое безумно желание,
мой светъл, пролетен лъч!
Колко време те чаках в страдание...
Колко време скитах без път.
Нима не виждаш, увяхват цветята,
в очите ми снежни бури валят.
Но надежда се рее нейде в полята,
и те не могат в сърцето ми да я спрат...
Надежда, че пак ще те видя,
живее в гърдите ми, пламък гори!
И няма как да е есен и зима,
щом виждам само твоите очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антониа Димитрова Все права защищены
