Пролетен лъч

20.02.2024 г., 11:08 ч.

Поезия » Любовна

314 0 0

Ела, мое безумно желание,

мой светъл, пролетен лъч!

Колко време те чаках в страдание...

Колко време скитах без път.

Нима не виждаш, увяхват цветята,

в очите ми снежни бури валят.

Но надежда се рее нейде в полята,

и те не могат в сърцето ми да я спрат...

Надежда, че пак ще те видя,

живее в гърдите ми, пламък гори!

И няма как да е есен и зима,

щом виждам само твоите очи!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.