17 сент. 2021 г., 13:45

Пролетен мотив

417 0 2

Пролетен мотив

(приказка за пораснали)

                                   на Е...

 

Заше́та ли в гората развиго́ра

и се белее само по върха́ –

то значи: Пролетта, че идва скоро

разбунила в Природата – Духа́...

 

И не разбрах кой вятър я довея

(навярно оня долетял от юг),

но Пролетта дошла е, а със нея

и разцъфтяват прасковите тук...

 

А вечерта дойде чаровно-ласкава

и промени се целият Живот,

дори в едва напъпилите праскови –

усещах вече жаждата за плод...

 

...Една Жена запълваше пейзажа

на този удивителен цъфтеж

с изящното излъчване и даже –

разнищваше мъжете от копнеж...

 

Аз срещнах я в една такава вечер

ухаеща на пролетни цветя

и олюлях се от очудване, че вече

съвсем реално съществува тя...

 

Понеже мислех: в приказките само

възможна е такава красота,

но сложи ли глава на мойто рамо –

отвориха се модри  небеса...

 

От там погледна с у́нес към Земята

в небесната си прелест Пролетта.

С красив мотив́ в простора се размята:

мелодия дошла от Вечността...

 

Във Храма на Страстта  Върховна жрица

изваяна от мъжките мечти –

по-скоро грешница, а не светица

Жената за любов ме приюти́...

 

Омаян бях от чара на звездите,

а вятърът от нейните коси́

разпали огън и взриви мечтите...

... Разпали ги, но после угаси́...

 

... А тя изнесе „Оънят“ от Храма

защото вечерта довея хлад –

пристъпвайки вековната забрана...

Бе Пролет!... Бях и неразумно млад!...

 

Не се опитвам с думи да извая

на тялото и нежният овал,

понеже думи за това не зная...

... А и да знаех, би било провал!...

 

За страст готова и за още нещо –

неведомо по свойта същина́,

че аз неволно от това се сепнах.....

А имал съм жени... И не една...

 

В очите ѝ: разцъфналия люляк

вълшебно отразен се разлюля́,

когато пожелах да я залюбя...

... Дори да трябва да я преболя́...

 

... но...о  в хазарта на Съдбата своенравна

и жребият ми бе необясним –

понеже тя ръката ми подхвана

и каза тихо: „Хайде да вървим!“

 

Притихна във очакване Земята

и милваше я вятърът игрив:

и той разнесе нова, но позната

мелодия със Пролетен моти́в...

 

17.09.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...