17 сент. 2021 г., 13:45

Пролетен мотив

420 0 2

Пролетен мотив

(приказка за пораснали)

                                   на Е...

 

Заше́та ли в гората развиго́ра

и се белее само по върха́ –

то значи: Пролетта, че идва скоро

разбунила в Природата – Духа́...

 

И не разбрах кой вятър я довея

(навярно оня долетял от юг),

но Пролетта дошла е, а със нея

и разцъфтяват прасковите тук...

 

А вечерта дойде чаровно-ласкава

и промени се целият Живот,

дори в едва напъпилите праскови –

усещах вече жаждата за плод...

 

...Една Жена запълваше пейзажа

на този удивителен цъфтеж

с изящното излъчване и даже –

разнищваше мъжете от копнеж...

 

Аз срещнах я в една такава вечер

ухаеща на пролетни цветя

и олюлях се от очудване, че вече

съвсем реално съществува тя...

 

Понеже мислех: в приказките само

възможна е такава красота,

но сложи ли глава на мойто рамо –

отвориха се модри  небеса...

 

От там погледна с у́нес към Земята

в небесната си прелест Пролетта.

С красив мотив́ в простора се размята:

мелодия дошла от Вечността...

 

Във Храма на Страстта  Върховна жрица

изваяна от мъжките мечти –

по-скоро грешница, а не светица

Жената за любов ме приюти́...

 

Омаян бях от чара на звездите,

а вятърът от нейните коси́

разпали огън и взриви мечтите...

... Разпали ги, но после угаси́...

 

... А тя изнесе „Оънят“ от Храма

защото вечерта довея хлад –

пристъпвайки вековната забрана...

Бе Пролет!... Бях и неразумно млад!...

 

Не се опитвам с думи да извая

на тялото и нежният овал,

понеже думи за това не зная...

... А и да знаех, би било провал!...

 

За страст готова и за още нещо –

неведомо по свойта същина́,

че аз неволно от това се сепнах.....

А имал съм жени... И не една...

 

В очите ѝ: разцъфналия люляк

вълшебно отразен се разлюля́,

когато пожелах да я залюбя...

... Дори да трябва да я преболя́...

 

... но...о  в хазарта на Съдбата своенравна

и жребият ми бе необясним –

понеже тя ръката ми подхвана

и каза тихо: „Хайде да вървим!“

 

Притихна във очакване Земята

и милваше я вятърът игрив:

и той разнесе нова, но позната

мелодия със Пролетен моти́в...

 

17.09.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....