Пролетен мотив

(приказка за пораснали)

                                   на Е...

Заше́та ли в гората развиго́ра

и се белее само по върха́ –

то значи: Пролетта, че идва скоро

разбунила в Природата – Духа́...

И не разбрах кой вятър я довея

(навярно оня долетял от юг),

но Пролетта дошла е, а със нея

и разцъфтяват прасковите тук...

А вечерта дойде чаровно-ласкава

и промени се целият Живот,

дори в едва напъпилите праскови –

усещах вече жаждата за плод...

...Една Жена запълваше пейзажа

на този удивителен цъфтеж

с изящното излъчване и даже –

разнищваше мъжете от копнеж...

Аз срещнах я в една такава вечер

ухаеща на пролетни цветя

и олюлях се от очудване, че вече

съвсем реално съществува тя...

Понеже мислех: в приказките само

възможна е такава красота,

но сложи ли глава на мойто рамо –

отвориха се модри  небеса...

От там погледна с у́нес към Земята

в небесната си прелест Пролетта.

С красив мотив́ в простора се размята:

мелодия дошла от Вечността...

Във Храма на Страстта  Върховна жрица

изваяна от мъжките мечти –

по-скоро грешница, а не светица

Жената за любов ме приюти́...

Омаян бях от чара на звездите,

а вятърът от нейните коси́

разпали огън и взриви мечтите...

... Разпали ги, но после угаси́...

... А тя изнесе „Оънят“ от Храма

защото вечерта довея хлад –

пристъпвайки вековната забрана...

Бе Пролет!... Бях и неразумно млад!...

Не се опитвам с думи да извая

на тялото и нежният овал,

понеже думи за това не зная...

... А и да знаех, би било провал!...

За страст готова и за още нещо –

неведомо по свойта същина́,

че аз неволно от това се сепнах.....

А имал съм жени... И не една...

В очите ѝ: разцъфналия люляк

вълшебно отразен се разлюля́,

когато пожелах да я залюбя...

... Дори да трябва да я преболя́...

... но...о  в хазарта на Съдбата своенравна

и жребият ми бе необясним –

понеже тя ръката ми подхвана

и каза тихо: „Хайде да вървим!“

Притихна във очакване Земята

и милваше я вятърът игрив:

и той разнесе нова, но позната

мелодия със Пролетен моти́в...

17.09.2021.