17.09.2021 г., 13:45

Пролетен мотив

416 0 2

Пролетен мотив

(приказка за пораснали)

                                   на Е...

 

Заше́та ли в гората развиго́ра

и се белее само по върха́ –

то значи: Пролетта, че идва скоро

разбунила в Природата – Духа́...

 

И не разбрах кой вятър я довея

(навярно оня долетял от юг),

но Пролетта дошла е, а със нея

и разцъфтяват прасковите тук...

 

А вечерта дойде чаровно-ласкава

и промени се целият Живот,

дори в едва напъпилите праскови –

усещах вече жаждата за плод...

 

...Една Жена запълваше пейзажа

на този удивителен цъфтеж

с изящното излъчване и даже –

разнищваше мъжете от копнеж...

 

Аз срещнах я в една такава вечер

ухаеща на пролетни цветя

и олюлях се от очудване, че вече

съвсем реално съществува тя...

 

Понеже мислех: в приказките само

възможна е такава красота,

но сложи ли глава на мойто рамо –

отвориха се модри  небеса...

 

От там погледна с у́нес към Земята

в небесната си прелест Пролетта.

С красив мотив́ в простора се размята:

мелодия дошла от Вечността...

 

Във Храма на Страстта  Върховна жрица

изваяна от мъжките мечти –

по-скоро грешница, а не светица

Жената за любов ме приюти́...

 

Омаян бях от чара на звездите,

а вятърът от нейните коси́

разпали огън и взриви мечтите...

... Разпали ги, но после угаси́...

 

... А тя изнесе „Оънят“ от Храма

защото вечерта довея хлад –

пристъпвайки вековната забрана...

Бе Пролет!... Бях и неразумно млад!...

 

Не се опитвам с думи да извая

на тялото и нежният овал,

понеже думи за това не зная...

... А и да знаех, би било провал!...

 

За страст готова и за още нещо –

неведомо по свойта същина́,

че аз неволно от това се сепнах.....

А имал съм жени... И не една...

 

В очите ѝ: разцъфналия люляк

вълшебно отразен се разлюля́,

когато пожелах да я залюбя...

... Дори да трябва да я преболя́...

 

... но...о  в хазарта на Съдбата своенравна

и жребият ми бе необясним –

понеже тя ръката ми подхвана

и каза тихо: „Хайде да вървим!“

 

Притихна във очакване Земята

и милваше я вятърът игрив:

и той разнесе нова, но позната

мелодия със Пролетен моти́в...

 

17.09.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...