Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
31 мая 2024 г., 08:20

Пролетен пейзаж

695 5 11

Вече е твърде късно да се влюбвам отново. 

Нима цвете откъснато ще възкръсне в душата?

Нали в чувства топли будува пролетно слово?

Нима не жадуват обич птици под родната стряха...

Чуйте ги,чуйте как пеят крилата им птичи!

След полет изстрадан живее пролетната песен.

Стоя под небето ни южно.Нали любовта обича,

щом на душата е нужен пейзажа на зряла есен?

 

Чуй ги,мила!Чуй ги как пеят крилата им птичи!

Нали чувствата живеят,щом с тебе се обичаме!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0