Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
31.05.2024 г., 8:20

Пролетен пейзаж

692 5 11

Вече е твърде късно да се влюбвам отново. 

Нима цвете откъснато ще възкръсне в душата?

Нали в чувства топли будува пролетно слово?

Нима не жадуват обич птици под родната стряха...

Чуйте ги,чуйте как пеят крилата им птичи!

След полет изстрадан живее пролетната песен.

Стоя под небето ни южно.Нали любовта обича,

щом на душата е нужен пейзажа на зряла есен?

 

Чуй ги,мила!Чуй ги как пеят крилата им птичи!

Нали чувствата живеят,щом с тебе се обичаме!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0