6 апр. 2009 г., 00:34

Пролетен полъх

899 0 2

Седя си сама,

                    вдигам поглед,

                                    за да потърся душата си.

Тя,

                   разбира се, си е там

                                             някъде в ъгъла.

Аз съм скитникът,

                 бягам и пролет,

                                            и есен!!!

Бягам

               зиме и  лете,

                                    бягам  сега...!!!

         НО,

                 усещам те, ПРОЛЕТ!!!

 

Няма мирис и цвят,

                  по-красиви

                                   от тези,

                                          които усещам сега.

Няма усет и свят,

                                по-истинки,   по-верни.

от ПРОЛЕТТА.

5.04.09

пролетен  Сандански

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...