6 апр. 2009 г., 00:34

Пролетен полъх

900 0 2

Седя си сама,

                    вдигам поглед,

                                    за да потърся душата си.

Тя,

                   разбира се, си е там

                                             някъде в ъгъла.

Аз съм скитникът,

                 бягам и пролет,

                                            и есен!!!

Бягам

               зиме и  лете,

                                    бягам  сега...!!!

         НО,

                 усещам те, ПРОЛЕТ!!!

 

Няма мирис и цвят,

                  по-красиви

                                   от тези,

                                          които усещам сега.

Няма усет и свят,

                                по-истинки,   по-верни.

от ПРОЛЕТТА.

5.04.09

пролетен  Сандански

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...