6.04.2009 г., 0:34 ч.

Пролетен полъх 

  Поезия
5.0 (2)
802 0 2
Седя си сама,
вдигам поглед,
за да потърся душата си.
Тя,
разбира се, си е там
някъде в ъгъла.
Аз съм скитникът,
бягам и пролет,
и есен!!!
Бягам
зиме и лете,
бягам сега...!!! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Пачова Всички права запазени

Предложения
  • Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...
  • Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...
  • Досадата се вмъква между нас, разбутва ни полекичка и сяда. Прозява се дискретно час по час, мълчи, ...

Още произведения »