Пролетен полъх
Седя си сама,
вдигам поглед,
за да потърся душата си.
Тя,
разбира се, си е там
някъде в ъгъла.
Аз съм скитникът,
бягам и пролет,
и есен!!!
Бягам
зиме и лете,
бягам сега...!!!
НО,
усещам те, ПРОЛЕТ!!!
Няма мирис и цвят,
по-красиви
от тези,
които усещам сега.
Няма усет и свят,
по-истинки, по-верни.
от ПРОЛЕТТА.
5.04.09
пролетен Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Пачова Всички права запазени
