27 февр. 2009 г., 08:55

Пролетен стих

673 0 1
И грее слънце в облачността...
и носи аромата на мечта...
Вятър вее радостта...
и пренася любовта....

Какво ще кажеш да се спрем...
Какво си мислиш за нощта...
Колко мечти създаде през деня...
и разля по моста на света...

И самотен ден... боли...
и безкраен миг... шепти...
и дъждът крещи... Обичам те....
а нощта усмихва се... трепти....

Разля морето на брега...
Небе луна... дъга мечти...
И тих прекрасен миг....
усеща пролетния стих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майа и Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....