Пролетна импресия...
Пролетна импресия...
Снежинките от вишневия цвят
е Вятърът във утрото понесъл
и вика ме във Пролетният свят,
да тръгна с него безразсъдно весел...
И птиците във сънните гнезда
очакват той сега да ги погали,
но още се страхуват от студа,
че Пролетта дошла е, не разбрали...
И облаци в небето се кълбят,
с тях вятърът във утрото играе,
а здравец с упояващ аромат
във пролетният свят край мен ухае...
Със вятъра запръсква ситен дъжд,
приятна свежест носи на Земята
и клюмнали, отварят изведнъж
очите си за радостта цветята...
А Пролетният свят е толкоз млад
и в своята амнезия: чаровен!...
Но зная, че във всеки нежен цвят-
е древният, на семената, спомен...
И толкова във утринния хлад
е свежо днес, и диша се тъй лесно,
и птичия възторжен водопад
залива ме с вълшебните си песни!...
... А в лудостта си искам да крещя:
„О знам, че си велик Ти мили Боже,
но как Сватът да сътвориш успя
и толкова изящество да вложиш!...”
... И тръгвам след инстинкт неосъзнат
във Пролетта души да търся ближни...
... А все така снежинките летят,
от вече прецъфтяващите вишни...
Коста Качев,
Пролетта
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
