4 апр. 2023 г., 06:30  

Пролетна кушия

503 1 5

Пролетно обагриха небето

слънчевите кичури за дни.

Захароса се денят, сладни

и животът, перчи се петлето.

 

Облаците скоро отъняха,

вятър ги отнесе през гори.

Утрото червено зазори,

миг дочакан кончето си яха.

 

Пролет завладява си градчета,

замръз зимен нрава си смири.

Майка Гея да осемени

Хелиос пое на път напето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за тази взаимност, която допълва и двете ни, Светулче!💓 Пожелавам и на теб да плуваш в красива емоция с веслата на сърцето си!😘
  • Нищо не ти убягва, Мария!💕
    Дано небето се поразбули предпразнично и ти донесе най- живителните емоции!🍀
  • Хареса ми, че използваш обграждаща или както още я наричат периферна рима, Светулче!🌹Много свежа пролетна творба със "слънчеви кичури'(!!!), след които ""захароса се денят"(!!!) Мисля, че тези две метафори са чудесни находки, за което те поздравявам! 😘💞
  • И аз много си се радвам на ведрото послание.☺🌞
  • Много хубав и ведър стих! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...