Apr 4, 2023, 6:30 AM  

Пролетна кушия

  Poetry
504 1 5

Пролетно обагриха небето

слънчевите кичури за дни.

Захароса се денят, сладни

и животът, перчи се петлето.

 

Облаците скоро отъняха,

вятър ги отнесе през гори.

Утрото червено зазори,

миг дочакан кончето си яха.

 

Пролет завладява си градчета,

замръз зимен нрава си смири.

Майка Гея да осемени

Хелиос пое на път напето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за тази взаимност, която допълва и двете ни, Светулче!💓 Пожелавам и на теб да плуваш в красива емоция с веслата на сърцето си!😘
  • Нищо не ти убягва, Мария!💕
    Дано небето се поразбули предпразнично и ти донесе най- живителните емоции!🍀
  • Хареса ми, че използваш обграждаща или както още я наричат периферна рима, Светулче!🌹Много свежа пролетна творба със "слънчеви кичури'(!!!), след които ""захароса се денят"(!!!) Мисля, че тези две метафори са чудесни находки, за което те поздравявам! 😘💞
  • И аз много си се радвам на ведрото послание.☺🌞
  • Много хубав и ведър стих! Поздравления!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...