Пролетно обагриха небето
слънчевите кичури за дни.
Захароса се денят, сладни
и животът, перчи се петлето.
Облаците скоро отъняха,
вятър ги отнесе през гори.
Утрото червено зазори,
миг дочакан кончето си яха.
Пролет завладява си градчета,
замръз зимен нрава си смири.
Майка Гея да осемени
Хелиос пое на път напето.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
