12 мар. 2025 г., 17:43  

Пролетни лъчи

440 0 0

От толкова много ярки звезди,

само една живот ни дарява.

Точно без тази, която ни сгрява

няма и да има топли следи.

 

Слънцето наше пак ни огрява

с така нежни, кадифени лъчи.

Ароматът зелен се разпилява

на първите пролетни треви.

 

Вятърът на крилата си новата

пролет ни донася за кой ли път.

На славея ранобуден с песента,

всяко утро пречистен е светът.

 

Красиво са всички пременени

с багрите на пролетта чакана.

Душите ни с мир са изпълнени,

та и с радост дългоочаквана.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...