12.03.2025 г., 17:43  

Пролетни лъчи

437 0 0

От толкова много ярки звезди,

само една живот ни дарява.

Точно без тази, която ни сгрява

няма и да има топли следи.

 

Слънцето наше пак ни огрява

с така нежни, кадифени лъчи.

Ароматът зелен се разпилява

на първите пролетни треви.

 

Вятърът на крилата си новата

пролет ни донася за кой ли път.

На славея ранобуден с песента,

всяко утро пречистен е светът.

 

Красиво са всички пременени

с багрите на пролетта чакана.

Душите ни с мир са изпълнени,

та и с радост дългоочаквана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...