Пролетно
Нека друг да те обича
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича,
и вятърът в стихия той да впримчи,
себе си на огън да обрича
и през хълмове към теб да тича.
Вечна радост да ти подари,
а поточето усмихнато да ромоли.
Да припява със орлите
и в небето да те понесе,
слънчеви лъчи
в косите да вплете,
огън във душите
нека посее.
Със песни той да те огрее
и в сърцето нежно
извор жив да влее,
а в мечтите вятър да налее.
Пролетно шепти потокът
славей му приглася,
на живота - сладък е урокът.
Вятърът косите да разнася,
а във тях гнезда да свият
птици сладкопойни, да лудуват -
песнички лудешки да извият.
Цветята буйно да цъфтят
душата с тях да пее
сърцето нежно да милее.
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича,
и вятърът в стихия той да впримчи,
себе си на огън да обрича
и през хълмове към теб да тича.
Вечна радост да ти подари,
а поточето усмихнато да ромоли.
Да припява със орлите
и в небето да те понесе,
слънчеви лъчи
в косите да вплете,
огън във душите
нека посее.
Със песни той да те огрее
и в сърцето нежно
извор жив да влее,
а в мечтите вятър да налее.
Пролетно шепти потокът
славей му приглася,
на живота - сладък е урокът.
Вятърът косите да разнася,
а във тях гнезда да свият
птици сладкопойни, да лудуват -
песнички лудешки да извият.
Цветята буйно да цъфтят
душата с тях да пее
сърцето нежно да милее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Попов Все права защищены
