lubara (Любомир Николов)
204 782
25 мар. 2009 г., 00:21

Пролетно цвете 

  Поэзия » Любовная
543 0 2

Едно пролетно момиче
всичко ми прощава.
Дори това, че бяла е брадата ми,
и колко ли ще побелее още,
докато то ще си е същото,
а може и по-хубаво да стане.

Едно бяло кокиче
ме радва, откакто ме заговори.
Какво още да сторя,
моите бодили не ще се превърнат
в ярки цветни върхове,
дори ще станат по-бодливи.

А какво ли пък ще стане,
ако това момиче-кокиче
изникне покрай напуканите ми корени.
В едно съм сигурен,
поне от ветровете неканени
ще се стремя да я предпазя.

За нещо повече не обещавам!
Времето не ще ми стигне!
Знам го откакто ми заговори.
И това много ми помага,
иначе до сега да бях останал
без корени, за бодлите да не говоря.

© Любомир Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей Петя, тя пролетта е дошла преди стихотворението! Поздрави!
  • Това момиче-кокиче най-вероятно ще съживи в теб... пролетта!
    Здравей, Любо!
Предложения
: ??:??