Пролетно цвете

25.03.2009 г., 0:21 ч.

Поезия » Любовна

542 0 2

Едно пролетно момиче
всичко ми прощава.
Дори това, че бяла е брадата ми,
и колко ли ще побелее още,
докато то ще си е същото,
а може и по-хубаво да стане.

Едно бяло кокиче
ме радва, откакто ме заговори.
Какво още да сторя,
моите бодили не ще се превърнат
в ярки цветни върхове,
дори ще станат по-бодливи.

А какво ли пък ще стане,
ако това момиче-кокиче
изникне покрай напуканите ми корени.
В едно съм сигурен,
поне от ветровете неканени
ще се стремя да я предпазя.

За нещо повече не обещавам!
Времето не ще ми стигне!
Знам го откакто ми заговори.
И това много ми помага,
иначе до сега да бях останал
без корени, за бодлите да не говоря.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lubara (Любомир Николов)

2009-03-25T11:01:34+02:00

Здравей Петя, тя пролетта е дошла преди стихотворението! Поздрави!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-03-25T10:48:28+02:00

Това момиче-кокиче най-вероятно ще съживи в теб... пролетта!
Здравей, Любо!