28 окт. 2019 г., 07:59
Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден,
дали си някакъв мираж?
Все още сънен и учуден
замръзнах като глинен страж.
Не мигвах, без дихание дори -
мигът не смеех да изпусна.
А ти - усмихна ми се ти
и радост подари ми за закуска. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация