Пролетно пробуждане

28 окт. 2019 г., 07:59

Поэзия » Любовная

489 0 2

Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.

Запитах се дали съм буден,
дали си някакъв мираж?
Все още сънен и учуден
замръзнах като глинен страж.

Не мигвах, без дихание дори -
мигът не смеех да изпусна.
А ти - усмихна ми се ти
и радост подари ми за закуска.

Оттекнаха замръзналите струни,
разпръсна се денят като искра.
Не се страхувам да сънувам,
защото ти си във съня.