Anterez
72 317
28 oct 2019, 7:59

Пролетно пробуждане 

  Poesía » De amor
491 0 2

Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.


Запитах се дали съм буден,
дали си някакъв мираж?
Все още сънен и учуден
замръзнах като глинен страж.


Не мигвах, без дихание дори -
мигът не смеех да изпусна.
А ти - усмихна ми се ти
и радост подари ми за закуска.


Оттекнаха замръзналите струни,
разпръсна се денят като искра.
Не се страхувам да сънувам,
защото ти си във съня.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??