Пролетно пробуждане
Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден,
дали си някакъв мираж?
Все още сънен и учуден
замръзнах като глинен страж.
Не мигвах, без дихание дори -
мигът не смеех да изпусна.
А ти - усмихна ми се ти
и радост подари ми за закуска.
Оттекнаха замръзналите струни,
разпръсна се денят като искра.
Не се страхувам да сънувам,
защото ти си във съня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
