Anterez
72 317
28.10.2019 г., 7:59 ч.

Пролетно пробуждане 

  Поезия » Любовна
479 0 2

Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.


Запитах се дали съм буден,
дали си някакъв мираж?
Все още сънен и учуден
замръзнах като глинен страж.


Не мигвах, без дихание дори -
мигът не смеех да изпусна.
А ти - усмихна ми се ти
и радост подари ми за закуска.


Оттекнаха замръзналите струни,
разпръсна се денят като искра.
Не се страхувам да сънувам,
защото ти си във съня.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??