23 мар. 2010 г., 14:31

Пролетно утро

653 0 0

     Пролетно утро

В страх от зимната голгота
вън всичко е заспало.
Преражда се бавно живота.
Кокиче бяло се подало.

Разлюля се целият простор.
С радост вятърът се носи.
Жълто-синьо минзухарче
лъч от слънцето си проси.

А то е гордо и засмяно.
Всички иска да огрей.
Няма нищо не видяно.
Като майката милей.

И зюмбюли и лалета
със листа като игли.
Те на облака се молят
топъл дъжд да завали.

Зеленее родното поле.
Жито златно избуя.
Днес и щъркелът пристигна,
с клюна песен си запя.

А децата рано сутринта
с пълни чанти на гърба.
Бързат с цвете в ръка.
Ще посрещат пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...