23.03.2010 г., 14:31

Пролетно утро

651 0 0

     Пролетно утро

В страх от зимната голгота
вън всичко е заспало.
Преражда се бавно живота.
Кокиче бяло се подало.

Разлюля се целият простор.
С радост вятърът се носи.
Жълто-синьо минзухарче
лъч от слънцето си проси.

А то е гордо и засмяно.
Всички иска да огрей.
Няма нищо не видяно.
Като майката милей.

И зюмбюли и лалета
със листа като игли.
Те на облака се молят
топъл дъжд да завали.

Зеленее родното поле.
Жито златно избуя.
Днес и щъркелът пристигна,
с клюна песен си запя.

А децата рано сутринта
с пълни чанти на гърба.
Бързат с цвете в ръка.
Ще посрещат пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...