Пролетно утро

В страх от зимната голгота
вън всичко е заспало.
Преражда се бавно живота.
Кокиче бяло се подало.

Разлюля се целият простор.
С радост вятърът се носи.
Жълто-синьо минзухарче
лъч от слънцето си проси.

А то е гордо и засмяно.
Всички иска да огрей.
Няма нищо не видяно.
Като майката милей.

И зюмбюли и лалета
със листа като игли.
Те на облака се молят
топъл дъжд да завали.

Зеленее родното поле.
Жито златно избуя.
Днес и щъркелът пристигна,
с клюна песен си запя.

А децата рано сутринта
с пълни чанти на гърба.
Бързат с цвете в ръка.
Ще посрещат пролетта.