4 мар. 2008 г., 16:50

Пролетта 

  Поэзия
1004 1 11
Пролетта ме целуна в сърцето
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.

Пролетта ми заседна в окото
с меки мигли от цъфнали клони,
с любовта, подлудила дървото,
и с пчела в ритуални поклони.

Пролетта ми ме диша възкръснал
във сълзата, поседнала кротко
на тревата във сочните пръсти,
и ме пита защо съм сиротен.

Аз съм малкото птиче, което
тази нощ се завърна в гнездото.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??