Пролетта
Пролетта ме целуна в сърцето
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.
Пролетта ми заседна в окото
с меки мигли от цъфнали клони,
с любовта, подлудила дървото,
и с пчела в ритуални поклони.
Пролетта ми ме диша възкръснал
във сълзата, поседнала кротко
на тревата във сочните пръсти,
и ме пита защо съм сиротен.
Аз съм малкото птиче, което
тази нощ се завърна в гнездото.
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.
Пролетта ми заседна в окото
с меки мигли от цъфнали клони,
с любовта, подлудила дървото,
и с пчела в ритуални поклони.
Пролетта ми ме диша възкръснал
във сълзата, поседнала кротко
на тревата във сочните пръсти,
и ме пита защо съм сиротен.
Аз съм малкото птиче, което
тази нощ се завърна в гнездото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Владимиров Все права защищены
