Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
4.03.2008 г., 16:50 ч.

Пролетта 

  Поезия
922 1 11
Пролетта ме целуна в сърцето
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.

Пролетта ми заседна в окото
с меки мигли от цъфнали клони,
с любовта, подлудила дървото,
и с пчела в ритуални поклони.

Пролетта ми ме диша възкръснал
във сълзата, поседнала кротко
на тревата във сочните пръсти,
и ме пита защо съм сиротен.

Аз съм малкото птиче, което
тази нощ се завърна в гнездото.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??