Пролетта
Пролетта
Тя изгря под облаци в небето -
лъч надежда в златния триптих.
С дъх на лято, слънце във сърцето,
изтръгна мрака в светлия си стих.
За миг дари усмивки на лицата
и думи - огън в топлия олтар.
Събуди с песен стана на съдбата,
изплел в света най-приказния дар.
Тя целуна птиците в безкрая -
на своя бяг най- смелата мечта.
Разля лъчи в небето, за да грее
с нов трепет, грейна пламъкът в свещта.
Погали с топла вяра сетивата -
най-важен миг на своя кръговрат.
Дари с надежда зрънцето в земята
стар призив в свят красив и вечно млад.
С нов порив своя танц да изживее
в заряда на любов и красота.
Нов смисъл в битието ни да влее
вълшебницата мила - пролетта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Върбева Все права защищены
